6 июл. 2006 г., 01:03

От път се върна ти...

839 0 15

Върна се. Аз толкова те чаках.
Посрещнах те с отворено сърце.
Ти знаеш ли, че много страдах,
и беше пусто в моето сърце?

Гурбета, казва някой, отчуждава,
но аз не съм съгласна със това.
Очите ти отново ме пленяват.
И песен пее моята душа.

Сега сме двама. С нас е любовта!
А бурята житейска нека вие.
Прекрасно е! Влюбени сърца,
материалното не ще разбие.

                                                           




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Върна се.Аз толкова те чаках.
    Посрещнах те с отворено сърце

    Много искреност и неподправена емоция има в стиха ти.
    Браво, Петя.
  • да бъде, Петя!
  • "Сега сме двама.С нас е любовта!
    А бурята житейска нека вие."

    Нека любовта е винаги с вас,Петинка!Поздрави!
  • Хубав миг!Дано да продължи дълго!Поздрави!Хенри
  • Поздравления, Петинка. Харесва ми. Ще го покажа на една приятелка, която очаква своя любим да се завърне.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...