Jul 6, 2006, 1:03 AM

От път се върна ти...

Poetry

837 0 15

Върна се. Аз толкова те чаках.
Посрещнах те с отворено сърце.
Ти знаеш ли, че много страдах,
и беше пусто в моето сърце?

Гурбета, казва някой, отчуждава,
но аз не съм съгласна със това.
Очите ти отново ме пленяват.
И песен пее моята душа.

Сега сме двама. С нас е любовта!
А бурята житейска нека вие.
Прекрасно е! Влюбени сърца,
материалното не ще разбие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zlati_ival (Златка Вълкова)

Върна се.Аз толкова те чаках.
Посрещнах те с отворено сърце

Много искреност и неподправена емоция има в стиха ти.
Браво, Петя.

2006-07-06T22:28:47+03:00
изречена (Мая Попова)

да бъде, Петя!

2006-07-06T22:25:40+03:00
fantagero (Мария)

"Сега сме двама.С нас е любовта!
А бурята житейска нека вие."

Нека любовта е винаги с вас,Петинка!Поздрави!

2006-07-06T20:08:31+03:00
henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

Хубав миг!Дано да продължи дълго!Поздрави!Хенри

2006-07-06T19:28:18+03:00
^SUNSHINE^ (Яна)

Поздравления, Петинка. Харесва ми. Ще го покажа на една приятелка, която очаква своя любим да се завърне.

2006-07-06T16:47:20+03:00