1 oct 2018, 21:07

(от)пътуване към Нищото 

  Poesía » Filosófica, Otra
618 6 11

Времето – верният син на Земята,

тръгна да търси сред пясъка камък.

Бе повярвало, че подпре ли вратата,

ще опази от Вятъра крехкия пламък.

 

Той да му шари стените с рисунки

дето припяват преди да изчезнат…

Те да му правят мили муцунки,

та да не гледа в синята бездна.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотно! Поздрави,Лина!
  • Благодаря, Светлана!😘
  • - За Дочето и Ади...!*
  • Шарени думички, есенен вятър.
    И е по-светла и топла земята...
  • Благодаря Ви! На всеки един от вас за добрите думи, за доброто отношение, за поздравленията по случай празника на поезията и музиката, който както винаги вълнува всички ни и заслужава да се празнува като в приказките поне три дни - честит да Ви е и от мен, и да не забравя, макар и на патерици да честитя на Стойчо рождения ден
    Благодаря Ви! Сърдечни поздрави!
  • Няма да угасне, Лина, няма....
  • Гори, гори, моя звезда...
  • И аз ще направя муцунка, за да опазя пламъка. Поздрав, Светулчице!
  • Няма да угасне пламъкът! Честит празник!
  • Какво да добавя...
    Честит празник! Днес е Международният ден на музиката и твой професионален празник!
    Нали музиката говори на езика който всички хора разбират!Бъди все така светла и поетично извисена на рождения ми ден!
  • Светле, пожелавам ти устойчив пламък ,светлина, /макар че нея я носиш и в името си/и музика която да рисува в сърцето ти. Честит празник! 🍀
Propuestas
: ??:??