(от)пътуване към Нищото

Поэзия » Философская, Другая

794 6 11

Времето – верният син на Земята,

тръгна да търси сред пясъка камък.

Бе повярвало, че подпре ли вратата,

ще опази от Вятъра крехкия пламък.

Той да му шари стените с рисунки

дето припяват преди да изчезнат…

Те да му правят мили муцунки,

та да не гледа в синята бездна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Веси_Еси (Еси)

Страхотно! Поздрави,Лина!

2018-10-04T07:43:52+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря, Светлана!😘

2018-10-03T18:58:45+03:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

- За Дочето и Ади...!*

2018-10-03T18:52:56+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Шарени думички, есенен вятър.
И е по-светла и топла земята...

2018-10-03T01:54:30+03:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Благодаря Ви! На всеки един от вас за добрите думи, за доброто отношение, за поздравленията по случай празника на поезията и музиката, който както винаги вълнува всички ни и заслужава да се празнува като в приказките поне три дни - честит да Ви е и от мен, и да не забравя, макар и на патерици да честитя на Стойчо рождения ден
Благодаря Ви! Сърдечни поздрави!

2018-10-02T20:20:20+03:00