(от)пътуване към Нищото

Poetry » Philosophical, Other

788 6 11

Времето – верният син на Земята,

тръгна да търси сред пясъка камък.

Бе повярвало, че подпре ли вратата,

ще опази от Вятъра крехкия пламък.

Той да му шари стените с рисунки

дето припяват преди да изчезнат…

Те да му правят мили муцунки,

та да не гледа в синята бездна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Веси_Еси (Еси)

Страхотно! Поздрави,Лина!

2018-10-04T07:43:52+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря, Светлана!😘

2018-10-03T18:58:45+03:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

- За Дочето и Ади...!*

2018-10-03T18:52:56+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Шарени думички, есенен вятър.
И е по-светла и топла земята...

2018-10-03T01:54:30+03:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Благодаря Ви! На всеки един от вас за добрите думи, за доброто отношение, за поздравленията по случай празника на поезията и музиката, който както винаги вълнува всички ни и заслужава да се празнува като в приказките поне три дни - честит да Ви е и от мен, и да не забравя, макар и на патерици да честитя на Стойчо рождения ден
Благодаря Ви! Сърдечни поздрави!

2018-10-02T20:20:20+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0