От село съм. Съвсем обикновено...
Обичах да играя в прахоляка...
През лятото аз въдицата вземах,
че с нещо ме привличаше реката...
На труд се учих в нашата градина,
плевих трева, копаех със мотика...
Все едно. Година след година.
Но с хубавото винаги се свиква...
Цветя ухаят, волни птички пеят
и детски смях във спомените чувам...
Сега, уви, в бетонен град живея,
дори по-точно е, че само съществувам. ...