12 апр. 2008 г., 09:40

От село съм... 

  Поэзия » Другая
1303 0 13
От село съм. Съвсем обикновено...
Обичах да играя в прахоляка...
През лятото аз въдицата вземах,
че с нещо ме привличаше реката...

На труд се учих в нашата градина,
плевих трева, копаех със мотика...
Все едно. Година след година.
Но с хубавото винаги се свиква...

Цветя ухаят, волни птички пеят
и детски смях във спомените чувам...
Сега, уви, в бетонен град живея,
дори по-точно е, че само съществувам.

От детските пътеки няма нищо.
На село няма вече детска врява.
Един музей за спомени е всичко.
Отида ли, те в мен се съживяват.

Аз горд съм, че на село съм израснал
и с вятъра на гоненка играех...
Защо ми се наложи да пораствам?
За друг живот аз някога мечтаех...



© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??