От село съм...
От село съм. Съвсем обикновено...
Обичах да играя в прахоляка...
През лятото аз въдицата вземах,
че с нещо ме привличаше реката...
На труд се учих в нашата градина,
плевих трева, копаех със мотика...
Все едно. Година след година.
Но с хубавото винаги се свиква...
Цветя ухаят, волни птички пеят
и детски смях във спомените чувам...
Сега, уви, в бетонен град живея,
дори по-точно е, че само съществувам.
От детските пътеки няма нищо.
На село няма вече детска врява.
Един музей за спомени е всичко.
Отида ли, те в мен се съживяват.
Аз горд съм, че на село съм израснал
и с вятъра на гоненка играех...
Защо ми се наложи да пораствам?
За друг живот аз някога мечтаех...
Обичах да играя в прахоляка...
През лятото аз въдицата вземах,
че с нещо ме привличаше реката...
На труд се учих в нашата градина,
плевих трева, копаех със мотика...
Все едно. Година след година.
Но с хубавото винаги се свиква...
Цветя ухаят, волни птички пеят
и детски смях във спомените чувам...
Сега, уви, в бетонен град живея,
дори по-точно е, че само съществувам.
От детските пътеки няма нищо.
На село няма вече детска врява.
Един музей за спомени е всичко.
Отида ли, те в мен се съживяват.
Аз горд съм, че на село съм израснал
и с вятъра на гоненка играех...
Защо ми се наложи да пораствам?
За друг живот аз някога мечтаех...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
