Apr 12, 2008, 9:40 AM

От село съм...

Poetry » Other

1.5K 0 13

От село съм. Съвсем обикновено...
Обичах да играя в прахоляка...
През лятото аз въдицата вземах,
че с нещо ме привличаше реката...

На труд се учих в нашата градина,
плевих трева, копаех със мотика...
Все едно. Година след година.
Но с хубавото винаги се свиква...

Цветя ухаят, волни птички пеят
и детски смях във спомените чувам...
Сега, уви, в бетонен град живея,
дори по-точно е, че само съществувам.

От детските пътеки няма нищо.
На село няма вече детска врява.
Един музей за спомени е всичко.
Отида ли, те в мен се съживяват.

Аз горд съм, че на село съм израснал
и с вятъра на гоненка играех...
Защо ми се наложи да пораствам?
За друг живот аз някога мечтаех...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Илияна83 (Илияна Димитрова)

Да ни завиди човек... Ние имаме село, дето да отидем

2008-12-11T00:13:34+02:00
Самодива (Вики)

Прекрасно връщане към чистотата на детството! Поздрави

2008-04-16T12:59:57+03:00
valshebnica (Боряна Събева)

Прекрасен стих, Вальо! И аз си задавам този въпрос - Защо ми се наложи да пораствам? Но по важното е да съумеем да запазим детето вътре в нас и красивите спомени от детството! Поздрави!!!

2008-04-15T12:00:53+03:00
Магинка (Магдалена Рашева)

Ненавиждам бетона и лудницата!
Прекрасен стих!

2008-04-14T16:19:21+03:00
ananke (Радослав Смилков)

Аман от урбанизацията! В градовете вече няма... вълшебство! Поздрави!

2008-04-13T00:28:13+03:00