Oт съдбата ми път отреден

И мълчи, и мълчи, и мълчи,
и до кръв е прехапала устна 
и проклиня сърце и очи:
Ослепели сълза ако пуснат!

Тази клетва пелин е. Горчи,
трови тихо душа неизкусна,
клуп плете от слова и лъчи,
а сърцето таляните спусна,

тази нощ отразени звезди,
дави тихо там в морската пазва,
денем клетва след клетва реди...
в полунощ до една ги погазва...

Все по-влюбено... Ден подир ден,
от съдбата ми път отреден...