23 июл. 2025 г., 20:30

Oт съдбата ми път отреден

230 1 0

И мълчи, и мълчи, и мълчи,
и до кръв е прехапала устна 
и проклиня сърце и очи:
Ослепели сълза ако пуснат!

 

Тази клетва пелин е. Горчи,
трови тихо душа неизкусна,
клуп плете от слова и лъчи,
а сърцето таляните спусна,

 

тази нощ отразени звезди,
дави тихо там в морската пазва,
денем клетва след клетва реди...
в полунощ до една ги погазва...

 

Все по-влюбено... Ден подир ден,
от съдбата ми път отреден...

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...