Oт съдбата ми път отреден
И мълчи, и мълчи, и мълчи,
и до кръв е прехапала устна
и проклиня сърце и очи:
Ослепели сълза ако пуснат!
Тази клетва пелин е. Горчи,
трови тихо душа неизкусна,
клуп плете от слова и лъчи,
а сърцето таляните спусна,
тази нощ отразени звезди,
дави тихо там в морската пазва,
денем клетва след клетва реди...
в полунощ до една ги погазва...
Все по-влюбено... Ден подир ден,
от съдбата ми път отреден...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
