Jul 23, 2025, 8:30 PM

Oт съдбата ми път отреден

  Poetry » Love
229 1 0

И мълчи, и мълчи, и мълчи,
и до кръв е прехапала устна 
и проклиня сърце и очи:
Ослепели сълза ако пуснат!

 

Тази клетва пелин е. Горчи,
трови тихо душа неизкусна,
клуп плете от слова и лъчи,
а сърцето таляните спусна,

 

тази нощ отразени звезди,
дави тихо там в морската пазва,
денем клетва след клетва реди...
в полунощ до една ги погазва...

 

Все по-влюбено... Ден подир ден,
от съдбата ми път отреден...

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...