18 dic 2020, 7:53

От теб не искам страшно много...

1.1K 1 4

От теб не искам страшно много,

а само малко светлина.

Не бих те осквернил и строго

не ще те нивга обвиня.

 

Аз плащам цялата цена

и адски, с болка, да ми струва.

Прегръщам лютата вина.

Сърцето в мен не се преструва.

 

Душата ми едно жадува -

от истината стръкче цвят.

Поне, за миг, да тържествува

разцъфващ, нежен аромат.

 

Достатъчна ми е искрица,

от топлината ти частица.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Веселка!
  • Така е! Многото е в малкото! Хубаво стихотворение! Поздрави!
  • Лирическия герой дълго чака пред театър " Глобус ", а главната героиня не дойде. Публиката се разотиде разочарована, театърът губи от непродадени билети, а от това зависи оцеляването му. Лирическият герой е съкрушен. Ето за това женските роли се дават на мъже актьори, които не се боят от сценична треска.
  • Смирението на лирическия герой малко ме натъжи... 😥
    Лирическата героиня се чуди, къде е онзи порив, с който й хвърляха листчета с любовни стихове през прозореца... 😋

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...