agferdousi65 (Асенчо Грудев) agferdousi65 (Асенчо Грудев)
50 745
18 dic 2020, 7:53

От теб не искам страшно много...

1.1K 1 4

От теб не искам страшно много,

а само малко светлина.

Не бих те осквернил и строго

не ще те нивга обвиня.

 

Аз плащам цялата цена

и адски, с болка, да ми струва.

Прегръщам лютата вина.

Сърцето в мен не се преструва.

 

Душата ми едно жадува -

от истината стръкче цвят.

Поне, за миг, да тържествува

разцъфващ, нежен аромат.

 

Достатъчна ми е искрица,

от топлината ти частица.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • agferdousi65 (Асенчо Грудев)
    agferdousi65 (Асенчо Грудев)
    Благодаря ти, Веселка!
  • veesii70 (Веселка Стойнева)
    veesii70 (Веселка Стойнева)
    Така е! Многото е в малкото! Хубаво стихотворение! Поздрави!
  • agferdousi65 (Асенчо Грудев)
    agferdousi65 (Асенчо Грудев)
    Лирическия герой дълго чака пред театър " Глобус ", а главната героиня не дойде. Публиката се разотиде разочарована, театърът губи от непродадени билети, а от това зависи оцеляването му. Лирическият герой е съкрушен. Ето за това женските роли се дават на мъже актьори, които не се боят от сценична треска.
  • contessa (Светла Асенова)
    contessa (Светла Асенова)
    Смирението на лирическия герой малко ме натъжи... 😥
    Лирическата героиня се чуди, къде е онзи порив, с който й хвърляха листчета с любовни стихове през прозореца... 😋

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0