От теб не искам страшно много...

Поэзия » Любовная, Строгие формы

1.1K 1 4

От теб не искам страшно много,

а само малко светлина.

Не бих те осквернил и строго

не ще те нивга обвиня.

Аз плащам цялата цена

и адски, с болка, да ми струва.

Прегръщам лютата вина.

Сърцето в мен не се преструва.

Душата ми едно жадува -

от истината стръкче цвят.

Поне, за миг, да тържествува

разцъфващ, нежен аромат.

Достатъчна ми е искрица,

от топлината ти частица.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

agferdousi65 (Асенчо Грудев)

Благодаря ти, Веселка!

2020-12-18T21:23:54+02:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Така е! Многото е в малкото! Хубаво стихотворение! Поздрави!

2020-12-18T21:11:42+02:00
agferdousi65 (Асенчо Грудев)

Лирическия герой дълго чака пред театър " Глобус ", а главната героиня не дойде. Публиката се разотиде разочарована, театърът губи от непродадени билети, а от това зависи оцеляването му. Лирическият герой е съкрушен. Ето за това женските роли се дават на мъже актьори, които не се боят от сценична треска.

2020-12-18T11:07:42+02:00
contessa (Светла Асенова)

Смирението на лирическия герой малко ме натъжи... 😥
Лирическата героиня се чуди, къде е онзи порив, с който й хвърляха листчета с любовни стихове през прозореца... 😋

2020-12-18T08:40:22+02:00