18.12.2020 г., 7:53

От теб не искам страшно много...

1.1K 1 4

От теб не искам страшно много,

а само малко светлина.

Не бих те осквернил и строго

не ще те нивга обвиня.

 

Аз плащам цялата цена

и адски, с болка, да ми струва.

Прегръщам лютата вина.

Сърцето в мен не се преструва.

 

Душата ми едно жадува -

от истината стръкче цвят.

Поне, за миг, да тържествува

разцъфващ, нежен аромат.

 

Достатъчна ми е искрица,

от топлината ти частица.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Веселка!
  • Така е! Многото е в малкото! Хубаво стихотворение! Поздрави!
  • Лирическия герой дълго чака пред театър " Глобус ", а главната героиня не дойде. Публиката се разотиде разочарована, театърът губи от непродадени билети, а от това зависи оцеляването му. Лирическият герой е съкрушен. Ето за това женските роли се дават на мъже актьори, които не се боят от сценична треска.
  • Смирението на лирическия герой малко ме натъжи... 😥
    Лирическата героиня се чуди, къде е онзи порив, с който й хвърляха листчета с любовни стихове през прозореца... 😋

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...