Dec 18, 2020, 7:53 AM

От теб не искам страшно много...

1.1K 1 4

От теб не искам страшно много,

а само малко светлина.

Не бих те осквернил и строго

не ще те нивга обвиня.

 

Аз плащам цялата цена

и адски, с болка, да ми струва.

Прегръщам лютата вина.

Сърцето в мен не се преструва.

 

Душата ми едно жадува -

от истината стръкче цвят.

Поне, за миг, да тържествува

разцъфващ, нежен аромат.

 

Достатъчна ми е искрица,

от топлината ти частица.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Асенчо Грудев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Веселка!
  • Така е! Многото е в малкото! Хубаво стихотворение! Поздрави!
  • Лирическия герой дълго чака пред театър " Глобус ", а главната героиня не дойде. Публиката се разотиде разочарована, театърът губи от непродадени билети, а от това зависи оцеляването му. Лирическият герой е съкрушен. Ето за това женските роли се дават на мъже актьори, които не се боят от сценична треска.
  • Смирението на лирическия герой малко ме натъжи... 😥
    Лирическата героиня се чуди, къде е онзи порив, с който й хвърляха листчета с любовни стихове през прозореца... 😋

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...