8 oct 2021, 13:05  

От тук, до вечността...

1.3K 9 26

Когато е студено, прегърни ме.

Задръж ме здраво в своите ръце.

Премръзнала, бездомна... приюти ме

в най-топлото на своето сърце.

 

Ако остана някога без име,

изгубена в безкрайна самота,

не ме забравяй, моля те, търси ме

по всички прашни пътища в света.

 

Повикай ме. Ще бъда само твоя.

Не вярвай на измислени слова.

Ще дойда тихо, също като повей

със себе си донесъл любовта.

 

Обичай ме. От друго нямам нужда,

единствено от твойта топлина.

Не искам никога със теб да бъдем чужди.

Обичай ме от тук, до вечността...  

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Таня!
  • Хубав стих!
    Поздравления!!!
  • Марко.... 🙂 Благодаря!
  • Обичай ме. От друго нямам нужда,
    единствено от твойта топлина...
    Малко са вече жените, като теб, Руми. Почти не останаха.
    Поздрави за прекрасния стих !
  • Ехаа, Петре, приятно е когато някой, не просто се е отбил на страничката ти, но и ти е оставил толкова хубав коментар, какъвто е твоят. Благодаря ти!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...