Oct 8, 2021, 1:05 PM  

От тук, до вечността...

  Poetry » Love
1.3K 9 26

Когато е студено, прегърни ме.

Задръж ме здраво в своите ръце.

Премръзнала, бездомна... приюти ме

в най-топлото на своето сърце.

 

Ако остана някога без име,

изгубена в безкрайна самота,

не ме забравяй, моля те, търси ме

по всички прашни пътища в света.

 

Повикай ме. Ще бъда само твоя.

Не вярвай на измислени слова.

Ще дойда тихо, също като повей

със себе си донесъл любовта.

 

Обичай ме. От друго нямам нужда,

единствено от твойта топлина.

Не искам никога със теб да бъдем чужди.

Обичай ме от тук, до вечността...  

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Таня!
  • Хубав стих!
    Поздравления!!!
  • Марко.... 🙂 Благодаря!
  • Обичай ме. От друго нямам нужда,
    единствено от твойта топлина...
    Малко са вече жените, като теб, Руми. Почти не останаха.
    Поздрави за прекрасния стих !
  • Ехаа, Петре, приятно е когато някой, не просто се е отбил на страничката ти, но и ти е оставил толкова хубав коментар, какъвто е твоят. Благодаря ти!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...