18 jun 2019, 14:20

От утре ще ти бъда водопад

  Poesía
713 8 14

Много често се случва така -
топли думи си крием за зимата,
без да знаем, ще дойде ли тя,
без да знаем дали ще ни има.

Но, напротив, ще мисля на глас!
Ще ти кажа как тихо дърветата
си мечтаят да имат крила
и небето над тях да е светло.

Ще ти кажа как стигнах до теб
и ми махаха сто незабравки,
а едно разногледо лале
ме излъга, че носиш нещастие.

После газих дълбока вода...
Дишах с рибите сладки мехурчета
и се учих пред теб да мълча,
не до зима, а тъй - според случая!

Планината от нежност дойде
и ми каза: "Избирай си думите!
Да не взимаш от рими съвет!?
Или пак е различен от другите?"

Познаваш ли най-цветната заря?!
Поисках снощи, там да ти се случи,
докато ти се бореше с комар...
и мислите ми тъй и не научи:)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Никога не вярвай на разногледи лалета... Намиг...
  • Аз имам такова - За стихоплетството
  • Много ви благодаря за оценката на този стих, който смятам за лековато стихоплетство. Дори се чудих дали да ви го покажа, защото беше закачка на настроението ми...
    Благодаря ви, че ми търпите всичките настроения!
  • И със завързани очи ще те позная!
  • Хубаво!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...