Много често се случва така -
топли думи си крием за зимата,
без да знаем, ще дойде ли тя,
без да знаем дали ще ни има.
Но, напротив, ще мисля на глас!
Ще ти кажа как тихо дърветата
си мечтаят да имат крила
и небето над тях да е светло.
Ще ти кажа как стигнах до теб
и ми махаха сто незабравки,
а едно разногледо лале
ме излъга, че носиш нещастие.
После газих дълбока вода...
Дишах с рибите сладки мехурчета
и се учих пред теб да мълча,
не до зима, а тъй - според случая!
Планината от нежност дойде
и ми каза: "Избирай си думите!
Да не взимаш от рими съвет!?
Или пак е различен от другите?"
Познаваш ли най-цветната заря?!
Поисках снощи, там да ти се случи,
докато ти се бореше с комар...
и мислите ми тъй и не научи:)