18.06.2019 г., 14:20

От утре ще ти бъда водопад

707 8 14

Много често се случва така -
топли думи си крием за зимата,
без да знаем, ще дойде ли тя,
без да знаем дали ще ни има.

Но, напротив, ще мисля на глас!
Ще ти кажа как тихо дърветата
си мечтаят да имат крила
и небето над тях да е светло.

Ще ти кажа как стигнах до теб
и ми махаха сто незабравки,
а едно разногледо лале
ме излъга, че носиш нещастие.

После газих дълбока вода...
Дишах с рибите сладки мехурчета
и се учих пред теб да мълча,
не до зима, а тъй - според случая!

Планината от нежност дойде
и ми каза: "Избирай си думите!
Да не взимаш от рими съвет!?
Или пак е различен от другите?"

Познаваш ли най-цветната заря?!
Поисках снощи, там да ти се случи,
докато ти се бореше с комар...
и мислите ми тъй и не научи:)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Никога не вярвай на разногледи лалета... Намиг...
  • Аз имам такова - За стихоплетството
  • Много ви благодаря за оценката на този стих, който смятам за лековато стихоплетство. Дори се чудих дали да ви го покажа, защото беше закачка на настроението ми...
    Благодаря ви, че ми търпите всичките настроения!
  • И със завързани очи ще те позная!
  • Хубаво!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...