RainaVakova
413 2666
18.06.2019 г., 14:20 ч.

От утре ще ти бъда водопад 

  Поезия
469 8 14

Много често се случва така -
топли думи си крием за зимата,
без да знаем, ще дойде ли тя,
без да знаем дали ще ни има.

Но, напротив, ще мисля на глас!
Ще ти кажа как тихо дърветата
си мечтаят да имат крила
и небето над тях да е светло.

Ще ти кажа как стигнах до теб
и ми махаха сто незабравки,
а едно разногледо лале
ме излъга, че носиш нещастие.

После газих дълбока вода...
Дишах с рибите сладки мехурчета
и се учих пред теб да мълча,
не до зима, а тъй - според случая!

Планината от нежност дойде
и ми каза: "Избирай си думите!
Да не взимаш от рими съвет!?
Или пак е различен от другите?"

Познаваш ли най-цветната заря?!
Поисках снощи, там да ти се случи,
докато ти се бореше с комар...
и мислите ми тъй и не научи:)

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Никога не вярвай на разногледи лалета... Намиг...
  • Аз имам такова - За стихоплетството
  • Много ви благодаря за оценката на този стих, който смятам за лековато стихоплетство. Дори се чудих дали да ви го покажа, защото беше закачка на настроението ми...
    Благодаря ви, че ми търпите всичките настроения!
  • И със завързани очи ще те позная!
  • Хубаво!
  • Поредната прекрасна твоя творба, Райна!
  • Приказно, невинно, сладко и красиво! Много ми хареса! Поздрави и от мен!
  • Въхщивам се на пищната ти образност и философия, събрала цялата поетична мъдрост!
    Приказна феерия, цветове и дълбочина на метафорите!
    Браво Райне!
  • Толкова нежност и красота има в думите ти, Райне! Благодаря ти много!!!
  • Бъди най-цветната заря, и водопад бъди, и блянът на дърветата... За тебе Райна, цветът е шарен, дишащ и широк, и искаш или не, ти вече си "се случила" чрез поетичните си образи! Поздрави!
  • Толкова е приказно и омагьосано, че чак му се иска на човек да види разногледото лале и тази цветна заря. Прекрасна изказност!
  • Харесва ми!
  • Хубаво е много!
  • Може би трябва да избродим цяла една вселена - да станем като "дърветата, които мечтаят да имат крила", за да полетят към "светло небе" и да "дишаме с рибите сладки мехурчета" в "дълбоката вода", за да разберем простата истина на любовта и осъзнаем тайнството на обичта. Вероятно за това би допринесъл и зен-моментът, причинен от бръмването на един комар, а може би и още нещо - все от ранга на неуловимото. Но главното е да се научим да се разкайваме за себе си! Отново си вярна на оригиналния си и многопластов стил, Райна, творящ поетична естетика.
Предложения
: ??:??