31 may 2017, 22:43

От Вапцаров до Мастер шеф

  Poesía
765 1 6

 

 

"Помниш ли морето и машините?"

Не помня, че роден съм после аз.

И натежаха на гърба, годините,

но помня бабините курабийки с мас.

 

Спомени, топели ледовете,

кой качвал се, кой падал пък от власт.

Дори да се разсърдят Боговете,

аз помня курабийките със мас.

 

Опасна е житейската лавина,

не отминава никого от нас.

Ала кажете, има ли причина, 

да помня тези курабийки с мас?

 

Какво ли няма днеска в магазина?

Продават дини в нечовешки мраз.

Кажете ми, къде обаче има

от бабините курабийки с мас?

 

За мастери във кухните се борят

и правят всичко за около час,

ала не може никой да повтори,

бабините курабийки с мас.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да!
    Тъжно е колко истински и наглед прости неща не познават днешите деца...
  • Страхотно стихче. И аз помня тези на моята любима баба. Поздрави.
  • Поздравления за творбата! Много истински неща изгубихме с годините!
  • Всичко истинско и стойностно изчезна в днешно време. Адмирации за стиха!
  • Много е истинско! Поздрави, Вальо!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...