valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
31.05.2017 г., 22:43 ч.

От Вапцаров до Мастер шеф 

  Поезия
600 1 6

 

 

"Помниш ли морето и машините?"

Не помня, че роден съм после аз.

И натежаха на гърба, годините,

но помня бабините курабийки с мас.

 

Спомени, топели ледовете,

кой качвал се, кой падал пък от власт.

Дори да се разсърдят Боговете,

аз помня курабийките със мас.

 

Опасна е житейската лавина,

не отминава никого от нас.

Ала кажете, има ли причина, 

да помня тези курабийки с мас?

 

Какво ли няма днеска в магазина?

Продават дини в нечовешки мраз.

Кажете ми, къде обаче има

от бабините курабийки с мас?

 

За мастери във кухните се борят

и правят всичко за около час,

ала не може никой да повтори,

бабините курабийки с мас.

 

 

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да!
    Тъжно е колко истински и наглед прости неща не познават днешите деца...
  • Страхотно стихче. И аз помня тези на моята любима баба. Поздрави.
  • Поздравления за творбата! Много истински неща изгубихме с годините!
  • Всичко истинско и стойностно изчезна в днешно време. Адмирации за стиха!
  • Много е истинско! Поздрави, Вальо!
  • Няма други като бабините курабийки с мас не заради маста, или самите курабийки, а заради всичко останало около тях, от приготвянето, до нетърпеливото "скришно"открадване на някоя от тях, или прекъснатата - учудващо, с удоволствие детска игра по време на похапването им...
Предложения
: ??:??