31.05.2017 г., 22:43

От Вапцаров до Мастер шеф

761 1 6

 

 

"Помниш ли морето и машините?"

Не помня, че роден съм после аз.

И натежаха на гърба, годините,

но помня бабините курабийки с мас.

 

Спомени, топели ледовете,

кой качвал се, кой падал пък от власт.

Дори да се разсърдят Боговете,

аз помня курабийките със мас.

 

Опасна е житейската лавина,

не отминава никого от нас.

Ала кажете, има ли причина, 

да помня тези курабийки с мас?

 

Какво ли няма днеска в магазина?

Продават дини в нечовешки мраз.

Кажете ми, къде обаче има

от бабините курабийки с мас?

 

За мастери във кухните се борят

и правят всичко за около час,

ала не може никой да повтори,

бабините курабийки с мас.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да!
    Тъжно е колко истински и наглед прости неща не познават днешите деца...
  • Страхотно стихче. И аз помня тези на моята любима баба. Поздрави.
  • Поздравления за творбата! Много истински неща изгубихме с годините!
  • Всичко истинско и стойностно изчезна в днешно време. Адмирации за стиха!
  • Много е истинско! Поздрави, Вальо!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....