May 31, 2017, 10:43 PM

От Вапцаров до Мастер шеф

  Poetry
762 1 6

 

 

"Помниш ли морето и машините?"

Не помня, че роден съм после аз.

И натежаха на гърба, годините,

но помня бабините курабийки с мас.

 

Спомени, топели ледовете,

кой качвал се, кой падал пък от власт.

Дори да се разсърдят Боговете,

аз помня курабийките със мас.

 

Опасна е житейската лавина,

не отминава никого от нас.

Ала кажете, има ли причина, 

да помня тези курабийки с мас?

 

Какво ли няма днеска в магазина?

Продават дини в нечовешки мраз.

Кажете ми, къде обаче има

от бабините курабийки с мас?

 

За мастери във кухните се борят

и правят всичко за около час,

ала не може никой да повтори,

бабините курабийки с мас.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да!
    Тъжно е колко истински и наглед прости неща не познават днешите деца...
  • Страхотно стихче. И аз помня тези на моята любима баба. Поздрави.
  • Поздравления за творбата! Много истински неща изгубихме с годините!
  • Всичко истинско и стойностно изчезна в днешно време. Адмирации за стиха!
  • Много е истинско! Поздрави, Вальо!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...