31 мая 2017 г., 22:43

От Вапцаров до Мастер шеф

768 1 6

 

 

"Помниш ли морето и машините?"

Не помня, че роден съм после аз.

И натежаха на гърба, годините,

но помня бабините курабийки с мас.

 

Спомени, топели ледовете,

кой качвал се, кой падал пък от власт.

Дори да се разсърдят Боговете,

аз помня курабийките със мас.

 

Опасна е житейската лавина,

не отминава никого от нас.

Ала кажете, има ли причина, 

да помня тези курабийки с мас?

 

Какво ли няма днеска в магазина?

Продават дини в нечовешки мраз.

Кажете ми, къде обаче има

от бабините курабийки с мас?

 

За мастери във кухните се борят

и правят всичко за около час,

ала не може никой да повтори,

бабините курабийки с мас.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да!
    Тъжно е колко истински и наглед прости неща не познават днешите деца...
  • Страхотно стихче. И аз помня тези на моята любима баба. Поздрави.
  • Поздравления за творбата! Много истински неща изгубихме с годините!
  • Всичко истинско и стойностно изчезна в днешно време. Адмирации за стиха!
  • Много е истинско! Поздрави, Вальо!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...