2 dic 2011, 10:22

От звездния безкрай

1.4K 0 30

От звездния безкрай

 

Защото съм от всички по-различна

и най-далечна – в звездния безкрай,

и пътищата ни не се пресичат,

не ме сънувай. И не ме гадай.

 

А аз оттука с поглед ще пребродя –

до сетен възел, твоя тъмен свят.

При теб ще идвам като дъжд пороен

или като дихание на цвят.

 

И все така – горчива или сладка,

ще лягам като сянка в твоя ден.

За теб ще бъда вечната загадка,

в която ще останеш запленен.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • незнам за....но аз останах запленена
  • Прекрасни сте, мили Момичета. Обичам ви!
    Благодаря ти за "звездна бродница", Весела!
    Светли и влюбени дни!
  • Страхотно произведение!
  • "Защото съм от всички по-различна
    и най-далечна – в звездния безкрай,
    и пътищата ни не се пресичат,
    не ме сънувай. И не ме гадай."

    Прекрасен стих! Така си и остани - различна, загадъчна и интересна!
  • !Звездна бродница!
    Поздрав!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...