От звездния безкрай
От звездния безкрай
Защото съм от всички по-различна
и най-далечна – в звездния безкрай,
и пътищата ни не се пресичат,
не ме сънувай. И не ме гадай.
А аз оттука с поглед ще пребродя –
до сетен възел, твоя тъмен свят.
При теб ще идвам като дъжд пороен
или като дихание на цвят.
И все така – горчива или сладка,
ще лягам като сянка в твоя ден.
За теб ще бъда вечната загадка,
в която ще останеш запленен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
