28 jun 2015, 17:24

Отбор

927 0 2

ОТБОР

 

Ванчето и Минка,

Славчо и Калинка,

Иванчо и Дора,

всички сме в отбора.

 

Ние сме децата,

тези от махлата.

Още щом се съмне

всички навън сме.

 

Тичаме, играем

умора не знаем,

усмихнати, дружни,

винаги задружни.

 

С весели игрички,

като волни птички

и добрини правим,

с тях ние се славим.

 

Ванчето и Дора

още от зарана,

хляб взиман от МОЛ-а

на баба си Ана.

 

На дядо Никола

количката тикат,

на малката Цола

плитчици заплитат.

 

Славчо и Калинка

до пазара тичат,

чантата на стринка

носят и се вричат:

 

Щом тя има нужда -

те са все насреща,

тя не им е чужда

с обичта гореща.

 

Уважаваме всички

от квартала хора,

деца сме добрички

ние от отбора.

 

Всичките ни хвалят,

"мили" ни наричат,

кат герои славят

много ни обичат.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анка Келешева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, момичета. Радвам се, че ви хареса.
  • Ани, поздравявам те за хубавото детско стихотворение и пъргавия стих!Много са добри!желая ти хубава неделна вечер!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...