Jun 28, 2015, 5:24 PM

Отбор

923 0 2

ОТБОР

 

Ванчето и Минка,

Славчо и Калинка,

Иванчо и Дора,

всички сме в отбора.

 

Ние сме децата,

тези от махлата.

Още щом се съмне

всички навън сме.

 

Тичаме, играем

умора не знаем,

усмихнати, дружни,

винаги задружни.

 

С весели игрички,

като волни птички

и добрини правим,

с тях ние се славим.

 

Ванчето и Дора

още от зарана,

хляб взиман от МОЛ-а

на баба си Ана.

 

На дядо Никола

количката тикат,

на малката Цола

плитчици заплитат.

 

Славчо и Калинка

до пазара тичат,

чантата на стринка

носят и се вричат:

 

Щом тя има нужда -

те са все насреща,

тя не им е чужда

с обичта гореща.

 

Уважаваме всички

от квартала хора,

деца сме добрички

ние от отбора.

 

Всичките ни хвалят,

"мили" ни наричат,

кат герои славят

много ни обичат.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анка Келешева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, момичета. Радвам се, че ви хареса.
  • Ани, поздравявам те за хубавото детско стихотворение и пъргавия стих!Много са добри!желая ти хубава неделна вечер!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...