DeCKa (Десислава)
20 36
1 feb 2007, 11:07

Отчаяние 

  Poesía
852 0 6

 

 

 

Живях сама в страдание и гняв,

сълзите бяха ми единствена утеха.

Мразих всеки весел смях,

мразих всичко, което ми отнеха.

Мислих си, че самотата е съдба,

че когато те боли си истински щастлив.

Любовта за мене бе лъжа

и надеждите от себе си затрих.

Не вярвах вече в нищо на света,

сълзите спомените ми измиха.

Страх ме беше на някой да се доверя,

защото много срещи и раздели ме раниха.

© Десислава Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Повярвай в красотата и ежедневните усмивки на истинските хора .Този стих също много ми хареса.Успех!
  • Много е добро! Усетила си го! Целувки!
  • Вече не се страхувам толкова. Приемам всичко, което ми се случва като част от живота, а нали той е низ от хубави и лоши моменти. Явно ми е трябвало време да го разбера. Благодаря много!!!
  • не се страхувай,виж колко нови срещи те очакват тук!
  • Не се отчайвай и повярвай в хубавите неща!
    Поздрав!
  • Хубав стих!!! Хареса ми и на мен!!!
    Поздрави и добре дошла, Деси!!!
Propuestas
: ??:??