Живях сама в страдание и гняв,
сълзите бяха ми единствена утеха.
Мразих всеки весел смях,
мразих всичко, което ми отнеха.
Мислих си, че самотата е съдба,
че когато те боли си истински щастлив.
Любовта за мене бе лъжа
и надеждите от себе си затрих.
Не вярвах вече в нищо на света,
сълзите спомените ми измиха.
Страх ме беше на някой да се доверя,
защото много срещи и раздели ме раниха.
© Десислава All rights reserved.
.Този стих също много ми хареса.Успех!
Благодаря много!!!
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
