Отчаяние

Поэзия

1.1K 0 6

Живях сама в страдание и гняв,

сълзите бяха ми единствена утеха.

Мразих всеки весел смях,

мразих всичко, което ми отнеха.

Мислих си, че самотата е съдба,

че когато те боли си истински щастлив.

Любовта за мене бе лъжа

и надеждите от себе си затрих.

Не вярвах вече в нищо на света,

сълзите спомените ми измиха.

Страх ме беше на някой да се доверя,

защото много срещи и раздели ме раниха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Mytag (Димитър Стоянов)

Повярвай в красотата и ежедневните усмивки на истинските хора .Този стих също много ми хареса.Успех!

2009-01-03T03:19:04+02:00
fetko77 (Светослав Савов)

Много е добро! Усетила си го! Целувки!

2007-02-20T12:08:20+02:00
DeCKa (Десислава)

Вече не се страхувам толкова. Приемам всичко, което ми се случва като част от живота, а нали той е низ от хубави и лоши моменти. Явно ми е трябвало време да го разбера. Благодаря много!!!

2007-02-03T21:41:07+02:00
valiordanov (Валентин Йорданов)

не се страхувай,виж колко нови срещи те очакват тук!

2007-02-03T21:01:40+02:00
насето_88 (Насето)

Не се отчайвай и повярвай в хубавите неща!
Поздрав!

2007-02-01T13:13:30+02:00