Отчаянието е мой пръв приятел,
на характера ми е ваятел.
А кога съм тъжен и унил,
дори и той се е вцепенил.

Мога аз тъй напразно да живея,
но не и страданието да надживея.
Няма и същият човек да бъда,
не и с таз съдба тесногръда.

Но защо времето си пилея,
аз за здравето си не милея.
Искам щастието бързо да намеря,
болката непоносима да измеря.

Да, така, големината е от значение,
за да е ефективно нейното лечение.
Болката, колкото и да е голяма,
винаги е прекалено пряма.

Сърце, душа, тяло, не знам и аз,
какво боли ме, само питам аз.
Искам радост и светлина, в моята душа,
не искам мрак и тъмнина, не и суша!

Искам времето да се оправи,
слънцето да заблести,
а моето сърце наивно
отново силно да тупти!