20.05.2009 г., 17:56

Отчаяние

710 0 0

Отчаянието е мой пръв приятел,
на характера ми е ваятел.
А кога съм тъжен и унил,
дори и той се е вцепенил.

Мога аз тъй напразно да живея,
но не и страданието да надживея.
Няма и същият човек да бъда,
не и с таз съдба тесногръда.

Но защо времето си пилея,
аз за здравето си не милея.
Искам щастието бързо да намеря,
болката непоносима да измеря.

Да, така, големината е от значение,
за да е ефективно нейното лечение.
Болката, колкото и да е голяма,
винаги е прекалено пряма.

Сърце, душа, тяло, не знам и аз,
какво боли ме, само питам аз.
Искам радост и светлина, в моята душа,
не искам мрак и тъмнина, не и суша!

Искам времето да се оправи,
слънцето да заблести,
а моето сърце наивно
отново силно да тупти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фубар Фубаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...