Отчаянието е мой пръв приятел,
на характера ми е ваятел.
А кога съм тъжен и унил,
дори и той се е вцепенил.
Мога аз тъй напразно да живея,
но не и страданието да надживея.
Няма и същият човек да бъда,
не и с таз съдба тесногръда.
Но защо времето си пилея,
аз за здравето си не милея.
Искам щастието бързо да намеря,
болката непоносима да измеря. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up