28 ago 2014, 0:37

Oтчуждение

850 0 5

Измислените дни широко се простират.

Бленувани мечти внезапно си отиват.

Стремежът да се задържим добри

Изгубва смисъл живеейки сами!

 

Всеки е в самотно постоянство

Помежду ни има мислено пространство.

Усещането,че не сме разбрани

Разчупва на парчета чувствата изляни!

 

Търсиме си поводи за обяснения

Всеки има свойте предложения

Отчуждени един от друг на разстояние

Мъчително, безбрежно състояние!

 

Лутането продължително в тъгата

Променя постепенно сетивата

Истината, че сме подразбрани

Наказва ни с думи премълчани!

 

Поемаме си в отчаяние пътят свиден

Премисляме за прошка, след нея си невинен

Всеки е наказал себе си с кошмар

Изгубвайки за дълго, най-верният другар!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Макар че всичко туй е вярно.
    Сърцето пак боли ме и защо?
    Затуй че хора сме родени.
    Вина не търся от това!
    Боли ме че не сме разбрани...
    И не защото няма кой!
    А просто много сме самотни!!! Поздрави от сърце!!!С Голямо уважение!
  • Точно така трябва!Стига лицемери!И аз винаги държа да кажа каквото мисля и то директно и затова после ми се сърдят...!Иди ги разбери...! Нищо..ти винаги бъди каквато си!Живей в хармония със себе си!Поздрави!
  • Благодаря Ви!Аз се страхувам от себе си, защото винаги казвам това, -което мисля, чувствам и разбирам.Не твърдя, че спазвам поетичните закони, Мисля, че е много важно какъв човек си!
  • Толкова е истинско и вярно!С това стихотворение казваш една голяма и ужасна истина и много добре те разбирам!Това е наистина стойностна и смислена поезия, с послание и идея!Кара те да се замислиш!Звучи смело, силно, казано с характер!Много ми хареса!Поздрави!Браво от мен!
  • Споделям напълно, Мария!
    Много точно казано... и тъжно.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...