Oтчуждение
Измислените дни широко се простират.
Бленувани мечти внезапно си отиват.
Стремежът да се задържим добри
Изгубва смисъл живеейки сами!
Всеки е в самотно постоянство
Помежду ни има мислено пространство.
Усещането,че не сме разбрани
Разчупва на парчета чувствата изляни!
Търсиме си поводи за обяснения
Всеки има свойте предложения
Отчуждени един от друг на разстояние
Мъчително, безбрежно състояние!
Лутането продължително в тъгата
Променя постепенно сетивата
Истината, че сме подразбрани
Наказва ни с думи премълчани!
Поемаме си в отчаяние пътят свиден
Премисляме за прошка, след нея си невинен
Всеки е наказал себе си с кошмар
Изгубвайки за дълго, най-верният другар!
© Мария Николова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Точно така трябва!Стига лицемери!И аз винаги държа да кажа каквото мисля и то директно и затова после ми се сърдят...!Иди ги разбери...!
Нищо..ти винаги бъди каквато си!Живей в хармония със себе си!Поздрави! -
Благодаря Ви!Аз се страхувам от себе си, защото винаги казвам това, -което мисля, чувствам и разбирам.Не твърдя, че спазвам поетичните закони, Мисля, че е много важно какъв човек си!
-
Толкова е истинско и вярно!С това стихотворение казваш една голяма и ужасна истина и много добре те разбирам!Това е наистина стойностна и смислена поезия, с послание и идея!Кара те да се замислиш!Звучи смело, силно, казано с характер!Много ми хареса!Поздрави!Браво от мен!
-
Споделям напълно, Мария!
Много точно казано... и тъжно.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Сърцето пак боли ме и защо?
Затуй че хора сме родени.
Вина не търся от това!
Боли ме че не сме разбрани...
И не защото няма кой!
А просто много сме самотни!!! Поздрави от сърце!!!С Голямо уважение!