Aug 28, 2014, 12:37 AM

Oтчуждение

843 0 5

Измислените дни широко се простират.

Бленувани мечти внезапно си отиват.

Стремежът да се задържим добри

Изгубва смисъл живеейки сами!

 

Всеки е в самотно постоянство

Помежду ни има мислено пространство.

Усещането,че не сме разбрани

Разчупва на парчета чувствата изляни!

 

Търсиме си поводи за обяснения

Всеки има свойте предложения

Отчуждени един от друг на разстояние

Мъчително, безбрежно състояние!

 

Лутането продължително в тъгата

Променя постепенно сетивата

Истината, че сме подразбрани

Наказва ни с думи премълчани!

 

Поемаме си в отчаяние пътят свиден

Премисляме за прошка, след нея си невинен

Всеки е наказал себе си с кошмар

Изгубвайки за дълго, най-верният другар!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Макар че всичко туй е вярно.
    Сърцето пак боли ме и защо?
    Затуй че хора сме родени.
    Вина не търся от това!
    Боли ме че не сме разбрани...
    И не защото няма кой!
    А просто много сме самотни!!! Поздрави от сърце!!!С Голямо уважение!
  • Точно така трябва!Стига лицемери!И аз винаги държа да кажа каквото мисля и то директно и затова после ми се сърдят...!Иди ги разбери...! Нищо..ти винаги бъди каквато си!Живей в хармония със себе си!Поздрави!
  • Благодаря Ви!Аз се страхувам от себе си, защото винаги казвам това, -което мисля, чувствам и разбирам.Не твърдя, че спазвам поетичните закони, Мисля, че е много важно какъв човек си!
  • Толкова е истинско и вярно!С това стихотворение казваш една голяма и ужасна истина и много добре те разбирам!Това е наистина стойностна и смислена поезия, с послание и идея!Кара те да се замислиш!Звучи смело, силно, казано с характер!Много ми хареса!Поздрави!Браво от мен!
  • Споделям напълно, Мария!
    Много точно казано... и тъжно.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...