28.08.2014 г., 0:37

Oтчуждение

848 0 5

Измислените дни широко се простират.

Бленувани мечти внезапно си отиват.

Стремежът да се задържим добри

Изгубва смисъл живеейки сами!

 

Всеки е в самотно постоянство

Помежду ни има мислено пространство.

Усещането,че не сме разбрани

Разчупва на парчета чувствата изляни!

 

Търсиме си поводи за обяснения

Всеки има свойте предложения

Отчуждени един от друг на разстояние

Мъчително, безбрежно състояние!

 

Лутането продължително в тъгата

Променя постепенно сетивата

Истината, че сме подразбрани

Наказва ни с думи премълчани!

 

Поемаме си в отчаяние пътят свиден

Премисляме за прошка, след нея си невинен

Всеки е наказал себе си с кошмар

Изгубвайки за дълго, най-верният другар!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Макар че всичко туй е вярно.
    Сърцето пак боли ме и защо?
    Затуй че хора сме родени.
    Вина не търся от това!
    Боли ме че не сме разбрани...
    И не защото няма кой!
    А просто много сме самотни!!! Поздрави от сърце!!!С Голямо уважение!
  • Точно така трябва!Стига лицемери!И аз винаги държа да кажа каквото мисля и то директно и затова после ми се сърдят...!Иди ги разбери...! Нищо..ти винаги бъди каквато си!Живей в хармония със себе си!Поздрави!
  • Благодаря Ви!Аз се страхувам от себе си, защото винаги казвам това, -което мисля, чувствам и разбирам.Не твърдя, че спазвам поетичните закони, Мисля, че е много важно какъв човек си!
  • Толкова е истинско и вярно!С това стихотворение казваш една голяма и ужасна истина и много добре те разбирам!Това е наистина стойностна и смислена поезия, с послание и идея!Кара те да се замислиш!Звучи смело, силно, казано с характер!Много ми хареса!Поздрави!Браво от мен!
  • Споделям напълно, Мария!
    Много точно казано... и тъжно.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...