20 jun 2009, 20:46

Отдавана по прашните ми прозорци

  Poesía
693 0 4

Отдавана по прашните ми прозорци

Не е рисувано

И слънцето подминава ги

И ги засенчват бурите

 

Аз съм затворник на болния си ум

Неизпита бутилка

Горчив алкохол

За мен всички чаши са изпочупени

И всички наздравици са тихо отронени

 

Няма да имам повече нужда от всички неща

Които си купих вчера

Местя се на друго по-хубаво място

Където хората живеят ръка за ръка с проблемите си

 

А на мен ще ми е хубаво

Защото ще мога да мисля

И защото след другите

Ще тръгна

За да видя накъде отиват

За да видя докъде ще стигнат

 

19.06.2009

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • добре дошъл "у дома"
  • от егоизъм - към алтруизъм..Всеки има своя път,Декстър!! Успех!!
  • Мечтай си...
    няма такова място...
  • ... а докато ги анализираш...
    ще си изгубил младостта си...

    Градивно е!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...