20 июн. 2009 г., 20:46

Отдавана по прашните ми прозорци

697 0 4

Отдавана по прашните ми прозорци

Не е рисувано

И слънцето подминава ги

И ги засенчват бурите

 

Аз съм затворник на болния си ум

Неизпита бутилка

Горчив алкохол

За мен всички чаши са изпочупени

И всички наздравици са тихо отронени

 

Няма да имам повече нужда от всички неща

Които си купих вчера

Местя се на друго по-хубаво място

Където хората живеят ръка за ръка с проблемите си

 

А на мен ще ми е хубаво

Защото ще мога да мисля

И защото след другите

Ще тръгна

За да видя накъде отиват

За да видя докъде ще стигнат

 

19.06.2009

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • добре дошъл "у дома"
  • от егоизъм - към алтруизъм..Всеки има своя път,Декстър!! Успех!!
  • Мечтай си...
    няма такова място...
  • ... а докато ги анализираш...
    ще си изгубил младостта си...

    Градивно е!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...