20.06.2009 г., 20:46

Отдавана по прашните ми прозорци

695 0 4

Отдавана по прашните ми прозорци

Не е рисувано

И слънцето подминава ги

И ги засенчват бурите

 

Аз съм затворник на болния си ум

Неизпита бутилка

Горчив алкохол

За мен всички чаши са изпочупени

И всички наздравици са тихо отронени

 

Няма да имам повече нужда от всички неща

Които си купих вчера

Местя се на друго по-хубаво място

Където хората живеят ръка за ръка с проблемите си

 

А на мен ще ми е хубаво

Защото ще мога да мисля

И защото след другите

Ще тръгна

За да видя накъде отиват

За да видя докъде ще стигнат

 

19.06.2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • добре дошъл "у дома"
  • от егоизъм - към алтруизъм..Всеки има своя път,Декстър!! Успех!!
  • Мечтай си...
    няма такова място...
  • ... а докато ги анализираш...
    ще си изгубил младостта си...

    Градивно е!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...