Jun 20, 2009, 8:46 PM

Отдавана по прашните ми прозорци

  Poetry
694 0 4

Отдавана по прашните ми прозорци

Не е рисувано

И слънцето подминава ги

И ги засенчват бурите

 

Аз съм затворник на болния си ум

Неизпита бутилка

Горчив алкохол

За мен всички чаши са изпочупени

И всички наздравици са тихо отронени

 

Няма да имам повече нужда от всички неща

Които си купих вчера

Местя се на друго по-хубаво място

Където хората живеят ръка за ръка с проблемите си

 

А на мен ще ми е хубаво

Защото ще мога да мисля

И защото след другите

Ще тръгна

За да видя накъде отиват

За да видя докъде ще стигнат

 

19.06.2009

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • добре дошъл "у дома"
  • от егоизъм - към алтруизъм..Всеки има своя път,Декстър!! Успех!!
  • Мечтай си...
    няма такова място...
  • ... а докато ги анализираш...
    ще си изгубил младостта си...

    Градивно е!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...