28 dic 2006, 20:02

ОТДАВНА

  Poesía
822 0 7
Отдавна мина времето,когато
смирена и добра до теб вървях!
И пръстите ти ме творяха бавно,
           много бавно,
раждах се в очите ти и умирах в тях.


Отдавна беше,може би преди години,
когато кръщавах с името ти всеки ден.
Щастлива бях,защото мислех,че те имам,
но имане ли е,щом будиш се
           единствено до мен.


Отдавна мина времето,когато
смирена и добра до теб вървях,
защото ти уби във мен
           най-чистото и святото,
уби това,което всъщност бях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...