28 dic 2006, 20:02

ОТДАВНА

  Poesía
828 0 7
Отдавна мина времето,когато
смирена и добра до теб вървях!
И пръстите ти ме творяха бавно,
           много бавно,
раждах се в очите ти и умирах в тях.


Отдавна беше,може би преди години,
когато кръщавах с името ти всеки ден.
Щастлива бях,защото мислех,че те имам,
но имане ли е,щом будиш се
           единствено до мен.


Отдавна мина времето,когато
смирена и добра до теб вървях,
защото ти уби във мен
           най-чистото и святото,
уби това,което всъщност бях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...