ОТДАВНА
Отдавна мина времето,когато
смирена и добра до теб вървях!
И пръстите ти ме творяха бавно,
много бавно,
раждах се в очите ти и умирах в тях.
Отдавна беше,може би преди години,
когато кръщавах с името ти всеки ден.
Щастлива бях,защото мислех,че те имам,
но имане ли е,щом будиш се
единствено до мен.
Отдавна мина времето,когато
смирена и добра до теб вървях,
защото ти уби във мен
най-чистото и святото,
уби това,което всъщност бях.
смирена и добра до теб вървях!
И пръстите ти ме творяха бавно,
много бавно,
раждах се в очите ти и умирах в тях.
Отдавна беше,може би преди години,
когато кръщавах с името ти всеки ден.
Щастлива бях,защото мислех,че те имам,
но имане ли е,щом будиш се
единствено до мен.
Отдавна мина времето,когато
смирена и добра до теб вървях,
защото ти уби във мен
най-чистото и святото,
уби това,което всъщност бях.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
