25 oct 2008, 14:03

Отдавна 

  Poesía » De amor
955 1 27
 

Не стой на прага.Влез и приседни.

Отдавна ти простих за греховете.

Сега живея с чуждите съдби,

които ми донасят ветровете.

 

Отдавна се преборих с гордостта

и спомените идващи на пръсти,

годините изтриха ревността

и навиците крехки и невръстни.

 

Отдавна се затвори пропастта

и зейналата лава помежду ни.

Сега в прегръдките на старостта

една любов пристига във съня ни.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??