Oct 25, 2008, 2:03 PM

Отдавна 

  Poetry » Love
986 1 27
Не стой на прага.Влез и приседни.
Отдавна ти простих за греховете.
Сега живея с чуждите съдби,
които ми донасят ветровете.
Отдавна се преборих с гордостта
и спомените идващи на пръсти,
годините изтриха ревността
и навиците крехки и невръстни.
Отдавна се затвори пропастта
и зейналата лава помежду ни.
Сега в прегръдките на старостта
една любов пристига във съня ни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Random works
: ??:??