Отдавна

Poetry » Love

1.1K 1 27

Не стой на прага.Влез и приседни.

Отдавна ти простих за греховете.

Сега живея с чуждите съдби,

които ми донасят ветровете.

Отдавна се преборих с гордостта

и спомените идващи на пръсти,

годините изтриха ревността

и навиците крехки и невръстни.

Отдавна се затвори пропастта

и зейналата лава помежду ни.

Сега в прегръдките на старостта

една любов пристига във съня ни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

miasoul (Миа Сердарева)

Нежно и мъдро. Харесваш ми.

2015-05-26T16:33:52+03:00
vanila_n (Виолета)

Харесах!

2008-10-30T20:47:27+02:00
madlen_kozhuharova (Мадлен)

Приседнах на прага и се заслушах в стройния ти стих.Завладя ме! С обич!

2008-10-26T14:22:06+02:00
wind2008 (Владимир)

Стихът ти се лее като споменът за първата любов!Поздрави!

2008-10-26T14:17:30+02:00
magnum (Венцислав Янакиев)

Сега живея с чуждите съдби,

които ми донасят ветровете.

.........
Отдавна се преборих с гордостта

и спомените идващи на пръсти,
....

трудно беше да избера какво най - силно ме докосна ... прекрасен стих

2008-10-26T13:51:07+02:00