Не стой на прага.Влез и приседни.
Отдавна ти простих за греховете.
Сега живея с чуждите съдби,
които ми донасят ветровете.
Отдавна се преборих с гордостта
и спомените идващи на пръсти,
годините изтриха ревността
и навиците крехки и невръстни.
Отдавна се затвори пропастта
и зейналата лава помежду ни.
Сега в прегръдките на старостта
една любов пристига във съня ни.
© Наташа Басарова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
