25 окт. 2008 г., 14:03

Отдавна

1.1K 1 27
 

Не стой на прага.Влез и приседни.

Отдавна ти простих за греховете.

Сега живея с чуждите съдби,

които ми донасят ветровете.

 

Отдавна се преборих с гордостта

и спомените идващи на пръсти,

годините изтриха ревността

и навиците крехки и невръстни.

 

Отдавна се затвори пропастта

и зейналата лава помежду ни.

Сега в прегръдките на старостта

една любов пристига във съня ни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нежно и мъдро. Харесваш ми.
  • Харесах!
  • Приседнах на прага и се заслушах в стройния ти стих.Завладя ме! С обич!
  • Стихът ти се лее като споменът за първата любов!Поздрави!
  • Сега живея с чуждите съдби,

    които ми донасят ветровете.

    .........
    Отдавна се преборих с гордостта

    и спомените идващи на пръсти,
    ....

    трудно беше да избера какво най - силно ме докосна ... прекрасен стих

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...