25.10.2008 г., 14:03

Отдавна

1.1K 1 27
 

Не стой на прага.Влез и приседни.

Отдавна ти простих за греховете.

Сега живея с чуждите съдби,

които ми донасят ветровете.

 

Отдавна се преборих с гордостта

и спомените идващи на пръсти,

годините изтриха ревността

и навиците крехки и невръстни.

 

Отдавна се затвори пропастта

и зейналата лава помежду ни.

Сега в прегръдките на старостта

една любов пристига във съня ни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нежно и мъдро. Харесваш ми.
  • Харесах!
  • Приседнах на прага и се заслушах в стройния ти стих.Завладя ме! С обич!
  • Стихът ти се лее като споменът за първата любов!Поздрави!
  • Сега живея с чуждите съдби,

    които ми донасят ветровете.

    .........
    Отдавна се преборих с гордостта

    и спомените идващи на пръсти,
    ....

    трудно беше да избера какво най - силно ме докосна ... прекрасен стих

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....