28 sept 2010, 14:44

Отегчена

  Poesía » Otra
1.5K 0 12

Отегчена

 

Седя във ъгъла на меко канапе,

отпивам глътка марково уиски,

потъвам в кехлибареното питие

и да забравя всичко ми се иска.

 

Компания. Поредният купон.

Не ги познавам, но какво ми пука!

Мъжът със мен е само фон.

Дойдох със него тук от скука.

 

Претъпкано е. Задимено и гъмжи.

Зад мене някой все се киска.

Цинични вицове, безброй лъжи...

във тъмното младежи се натискат.

 

Блус, стар... Там две тела

във такт интимно се полюшват,

до мене сериен сваляч

в ухото ми нахално шушне.

 

Красив досадник е, но в моя свят

за флирт небрежен място няма,

и дразня се от всеки непознат,

предлагащ ми любов за двама.

 

Изправям се. Щастлив е този миг,

когато шумната компания напускам,

спасявам се във стария "Буик",

ключа завъртам, радиото пускам.

 

Цигара паля. Нейна е властта

с отпускащо блаженство да дарява,

включвам на скорост, натискам газта

и бягам... Хората ме уморяват!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чета те с огромно удоволствие!
  • !!!
  • Кой те отегчи...веднага ножичката и с нея отрежи всички връзки отегчени,всички чувства изхабени!!!Поздрав!!!
  • Нямаше ме два дена и какво заварвам?
    Отегчената до смърт, Арина...
    все едно ме нямаше година!

    Малко е да кажа, че ми хареса как се отегчаваш, но споделям и отношението ти към фалша! Боооже, за малко да ме отегчиш и мене, завладяващо!
    Много изписах, но последната дума е самата истина!
  • "включвам на скорост, натискам газта"...тук ти бяга ритъма,но като цяло е добро попадение.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...