28 sept 2010, 14:44

Отегчена

  Poesía » Otra
1.5K 0 12

Отегчена

 

Седя във ъгъла на меко канапе,

отпивам глътка марково уиски,

потъвам в кехлибареното питие

и да забравя всичко ми се иска.

 

Компания. Поредният купон.

Не ги познавам, но какво ми пука!

Мъжът със мен е само фон.

Дойдох със него тук от скука.

 

Претъпкано е. Задимено и гъмжи.

Зад мене някой все се киска.

Цинични вицове, безброй лъжи...

във тъмното младежи се натискат.

 

Блус, стар... Там две тела

във такт интимно се полюшват,

до мене сериен сваляч

в ухото ми нахално шушне.

 

Красив досадник е, но в моя свят

за флирт небрежен място няма,

и дразня се от всеки непознат,

предлагащ ми любов за двама.

 

Изправям се. Щастлив е този миг,

когато шумната компания напускам,

спасявам се във стария "Буик",

ключа завъртам, радиото пускам.

 

Цигара паля. Нейна е властта

с отпускащо блаженство да дарява,

включвам на скорост, натискам газта

и бягам... Хората ме уморяват!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чета те с огромно удоволствие!
  • !!!
  • Кой те отегчи...веднага ножичката и с нея отрежи всички връзки отегчени,всички чувства изхабени!!!Поздрав!!!
  • Нямаше ме два дена и какво заварвам?
    Отегчената до смърт, Арина...
    все едно ме нямаше година!

    Малко е да кажа, че ми хареса как се отегчаваш, но споделям и отношението ти към фалша! Боооже, за малко да ме отегчиш и мене, завладяващо!
    Много изписах, но последната дума е самата истина!
  • "включвам на скорост, натискам газта"...тук ти бяга ритъма,но като цяло е добро попадение.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...