28 sept 2010, 14:44

Отегчена

  Poesía » Otra
1.5K 0 12

Отегчена

 

Седя във ъгъла на меко канапе,

отпивам глътка марково уиски,

потъвам в кехлибареното питие

и да забравя всичко ми се иска.

 

Компания. Поредният купон.

Не ги познавам, но какво ми пука!

Мъжът със мен е само фон.

Дойдох със него тук от скука.

 

Претъпкано е. Задимено и гъмжи.

Зад мене някой все се киска.

Цинични вицове, безброй лъжи...

във тъмното младежи се натискат.

 

Блус, стар... Там две тела

във такт интимно се полюшват,

до мене сериен сваляч

в ухото ми нахално шушне.

 

Красив досадник е, но в моя свят

за флирт небрежен място няма,

и дразня се от всеки непознат,

предлагащ ми любов за двама.

 

Изправям се. Щастлив е този миг,

когато шумната компания напускам,

спасявам се във стария "Буик",

ключа завъртам, радиото пускам.

 

Цигара паля. Нейна е властта

с отпускащо блаженство да дарява,

включвам на скорост, натискам газта

и бягам... Хората ме уморяват!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чета те с огромно удоволствие!
  • !!!
  • Кой те отегчи...веднага ножичката и с нея отрежи всички връзки отегчени,всички чувства изхабени!!!Поздрав!!!
  • Нямаше ме два дена и какво заварвам?
    Отегчената до смърт, Арина...
    все едно ме нямаше година!

    Малко е да кажа, че ми хареса как се отегчаваш, но споделям и отношението ти към фалша! Боооже, за малко да ме отегчиш и мене, завладяващо!
    Много изписах, но последната дума е самата истина!
  • "включвам на скорост, натискам газта"...тук ти бяга ритъма,но като цяло е добро попадение.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...