Отегчена
Отегчена
Седя във ъгъла на меко канапе,
отпивам глътка марково уиски,
потъвам в кехлибареното питие
и да забравя всичко ми се иска.
Компания. Поредният купон.
Не ги познавам, но какво ми пука!
Мъжът със мен е само фон.
Дойдох със него тук от скука.
Претъпкано е. Задимено и гъмжи.
Зад мене някой все се киска.
Цинични вицове, безброй лъжи...
във тъмното младежи се натискат.
Блус, стар... Там две тела
във такт интимно се полюшват,
до мене сериен сваляч
в ухото ми нахално шушне.
Красив досадник е, но в моя свят
за флирт небрежен място няма,
и дразня се от всеки непознат,
предлагащ ми любов за двама.
Изправям се. Щастлив е този миг,
когато шумната компания напускам,
спасявам се във стария "Буик",
ключа завъртам, радиото пускам.
Цигара паля. Нейна е властта
с отпускащо блаженство да дарява,
включвам на скорост, натискам газта
и бягам... Хората ме уморяват!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арина Всички права запазени
